![Picture](/uploads/8/3/2/7/8327443/5996965_orig.jpg)
Областният управител произхождал от семейство с богата политическа традиция - дядовци и баби изявени активисти от ОФ и БЗНС, шумкари, родители, чичовци, лели и братчеди партийни и комсомолски секретари, изявени милиционерски копои, но най-много сполучил като се оженил за яка другарица, на която чичото взел че станал министър от бандата на СДС, под командата на прословутия апашин по-позната като Командира, заедно със съпругата и щерка им. Областният бил добър приятел с Пешо Коня, правил алъш-вириш с известния бизнесмен и спонсор на СДС Цар Киро, но чичото на жена му, министър на икономиката Муравей Ага, свършил голямата народна работа. Като раздавал на роднини, близки и познати за да допринасят за народното стопанство, формулата била "един завод за един лев", чичото един ден го поканил на търг за някакви заключени с ръждиви катинари заводи в селото се тепетата, а там били заровени милиарди инвестиции народна пара, затрупани от паяжините на прехода. То други претенденти нямало, защото другите кандидати или се откзали или, някои не предплатили високата вноска за участие в търка от един (1) български лев, а останалите не се явили на търга поради надутата цена, мизата била много висока и наддаването започвало от цели пет (5) български лева за всичко накуп. Спечелил търга областният, дори веднага удвоил цената и дал цели десет (10) български лева за да откаже евентуални конкуренти. След това започнал да продава никому ненужното оборудване в арабските страни, изнасял го с камиони, влакови композиции и самолети, продавал на арабите а с парите закупил нечетен брой земи и имоти та набързо станал знатен чорбаджия в областта. Само Арабаджиското вълче го биело по имане, но то било сродено с бате си Моллов от КДС-то, който от далечна Австрия дърпал конците на стопанските инициативи в цяла България. Понеже обичал да си посръбва кайвето каймаклия и често в компанията на догановите пехливани, местните го нарекли чорбаджи Каймакли ефенди. Минало, не минало време и панаирджийската гарга, била аверче на Гоце от ДС-то, посъветвала областния да освободи топлото местенце, само временно докато минела какафонията по изборите. На Каймакли Ефенди много му се иска хем червен чорбаджия да е, хем анадолски пехливан да го играе в селото на хълмовете, но на последната годишнина пред паметника на "Съединението", след като цял ден се навърта като краставо куче пред месарски магазин около официалните лица, блюстителите на реда безцеремонно го изритаха като мръсно коте дето се вика, а се беше издокарал като за сватба и се опитваше до се изтъпани на първа линия за снимката с официалните лица. То това "Съединение" не е било за да може Източна Румелия да продължава да се управлява от пехливаните и намесниците им като тебе Каймакли Ефенди, ти си гангрена за българското племе и докато не те отреже от тялото си българската нация ще продължава да боледува, нито пък за слухтарите на ДС като чичко Муравейчо, който от десетилетия другарува с пехливаните терористи от ДПС.
Неблагодарните гяури
Въпреки огромната признателност която изпитвал към СДС, флиртувал с НДСВ но не забравил неугасващата си любов към БКП, взел че станал областен управител на селото със седемте хълма от листата на ДПС, защото държал да си остане "безпартиен експерт". Обикалял той раята с черния си мерцедес, а държавните пари потекли като буйна река. Всичките му другари и техните другарите често се отбивали при него, защото го знаели като народен чиляк, раздавал им приватизационни бонове, справедливо разпределял стотици милиони еврофондове като за него си оставал само малко, уреждал безлихвени кредити, давал им каймака на проектите в района, уреждал децата на заслужилите другари да учат в чужбина на държавна издръжка, а после ги назначавал на добре платена служба в администрацията, дори пращал родителите им в най-реномираните болници по света за да лекуват болежки, а разходите ги покривал с пари от бюджета, дори ако трябва се обаждал по телефона на районните съдии да им помогне при вземането на решения при по-заплетените дела. Благославяли го често хората на улицата, размахвали плакати с надписи "Махай се боклук!", а той обичал да обяснява пред подчинените си, че матряла недоволствал защото той твърдо но спреведливо държал руля на цялата флотилия от подводници в областта и безопасно ги превеждал имежду плитчините и многобройните подводни течения на прехода, за които протестиращите си нямали дори и най-малката представа. Неблагодарни гяури!
Чичото от Х-11
Чичото Муравей Радев е син на Георги Муравиев Радев от Пловдив, който е един от мръсните дущици, които като легионер преди 1944 г. става агент от репресивните служби в така нареченият "Легионерски център", или "формация Х-11", с помощта на който комуниститв избиват всички опитали се да се противопоставят на червения терор и болшивизацията на България. Генерал Кирил Косев, доказан червен мародер, е координирал действията на 'Х-11' заедно с шефовете си от КГБ и ГРУ. Офицерът от КГБ Андрей Луканов използува Иван Костов, който работи за ДС и същевременно за КГБ като един от баш айдуците на СДС. Муравей Радев, слухтарчето от ДС, следва стъпките на баща си и е един от новопоявилите се лица в съвременната българска политика - мръснишка душица от масовите грабежи на прехода, както баща му е бил мръснишка душица при експроприацията и екзекуциите след 1944 г. Чичо Муравей знае от тейко си че комунистите най-много обичат предателството и също като татка си направи кариера чрез доноси и анонимки. След като със СДС-то заедно с агента от КГБ Иван Костов, приложили икономическата формула "завод за лев" в страната не останало нищо за раздаване, а комунистическите кланове и агентурните семейства искали все повече. Станал мастит политик чичото и забутал друг 'демократичен' форум, барабар със старата си подгласница УБОсница Надка, и разбира се с авери от айдушките години на Сокола, също бандити от ДС с които корените на Муравейчо слухтаря са здраво оплетени още от репресиите над българските мюсюлмани през 70-те години. За по-сигурно, този път се наредили в оплетена дясно-синя-марксистка-легионерска-чингизка-пехливанска предизборна пирамида с Червената Шапчица та да могат да приложат следващата икономическа формула за подобряване на родната икономика "планина за евро", а еврото предизборно обещали на роднини, другари и семействата им, че еврото ще им го раздават от европейските фондове, та да не се охарчат много в тези тежки но плодотворни за народното стопанство преходни години. Левото Пусе си падало по пирамидите още от тинейджърска възраст, когато гордо размахвала червеното шалче и стряскала закоравелите комунисти в околията с призиви за нова марксистко-ленинска организация. Сега спазвала така наречената "дясна диета", препоръчана и от известни български диетици, преместили офисите си от София във Виена. За да отслабне по-бързо правила специални упражнения, като вървяла само на един крак и подскачала като жаба по митингите из страната, а на срещите с електората подскачали заедно, за да се знае кой какъв е и да не стават грешки при раздаването на еврофондовете. Не с;учайно комунистите използуват непознати за хората из страната ченгета и доносници от провинцията - Пешо Коня, Жан Виденов, Муравей Радев, Мисса Капон, Дудуко Бареков. На Пловдив май му дойде редът за втори път, като за най-верните и изпълнителни другари от Татовото царство. Комунистите след това ще докарат други млади отрочета на ДС агентура от други части на провинцията, за разнообразие.
Пехливаните
Областният, независим експерт по разните му народни работи, започнал вече да си избира на кое от тепетата да седне след изборите, защото работата била опечена, чичото така му казал. Дори му се искало някак си да свържат селските тепета заедно, а той да ги възседне всичките едновременно та некое да се не разсърди, но аверите от ДПС му дали по-добър акъл. Пехливаните го посъветвали да направи новия си офис върху пилотката на Альошката, да го навие като щъркелово гнездо та да подхождал на местната архитектура. Така от най-високото място заедно с непобедимият гранитен войн да обгръщали с поглед цялата околия, и заедно да бдят раята да не посяга на добитъка охранващ се за анадолските трапези. На раята ще му бъдело трудно да се изкачва за протести на тепето, а дори да успеят щели да изпълзят като червеи под ботушите на богатир Альоша, а като погледнели в цевта на огромния му шпаген щели да се паникьосат и да си изпочупят краката по нанадолнището, та чак в голямата дупката до Джумая джамия, горещо да молят за прошка ходжата.
Американските кенефи
След изчезването на другоселеца хоримака не бил вече същият, хора все по-рядко се отбивали и хоримакчията започнал да се оплаква, че бизнеса нещо не вървял. Един ден областният се показал на вратата и хоримакчията го попитал защо китната къщичка на другоселеца била обрасла с бурени, а той с висок глас му отговарил, че другоселецът заминал отново при NASA, но този път щял да им чисти кенефите и започвал да се търкал по земята от смях, бил симпатизант и на ГЕРБ. „Абе шефе, то от българския кенеф по-мръсен няма, учудили се няколкото посетители, защо му е на човека да бие път чак до Америка?“ Областният бил много начетен, прилижил се с най-любезната си усмивка към масата на питащите и с убедителен глас започнал да им цитира публикации от „Известия“, където от години руските кенефни експерти убедително доказвали, че кенефите в Америка били най-мръсни, а с българските изобщо не можели да се сравняват, с руските и дума да не става. Споменал материали от агенция ИТАР-ТААС в същата насока, и накрая добавил, че редовно гледал някакъв американски канал „RT” където постоянно показвали мръсните американски кенефи. Четете бе хора, им казал, информирайте се, не се оставяйте на разни хашлаци предали род и родина, да ви хващат за калинки. Бармане, я налей по едно от мене за всички посетители в заведението. Хайде, хаирлия да е... Наздраве! [продължението в минало объркано време следва]
Сурвакар