Червената Шапчица беше редовна VIP гостенка на оргиите и също като останалите преходници бе наляла талията, но тя си беше закръгленичка още от годините преди прехода. Руладжийските псета си я бяха харесали още от пионерските и години, но не защото гордо развяваше червената пионерска връзка, а защото беше рода на стар другар на кумчо Вълчо и заедно обирали мандрите преди години. Всички от селото добре познаваха спретнатото момиченце, което замени червената връзка с червено шалче, и започна да носи червена шапчица, както си му беше реда по онова време през което червеният цвят беше на мода. Тя редовно печеше курабийки и носеше с кошничката на старата си баба, която живееше самичка в гората. Като нахлупи червената шапка обаче, Червената Шапчица изведнъж си промени походката и започна гордо да пристъпва винаги с леви крак напред. Когато обаче рубладжийските псета подкараха матряла по тайните пътеки на прехода, внезапно левият крак на Червената Шапчица започна да боледува, изостававаше и Червенушка започна да пристъпва с десния си крак напред. Един ден, след завръщането и от някаква важна конференция с още по-важни другари, Червената Шапчица захвърли червената си шапчица и я замени с тъмно-синьо капо, в унисон със синята мода станала модерна през ранните години на прехода.
Другоселецът
В селото на Червената Шапчица никой не забеляза разликата, само на другоселеца му направило впечатление. Той се пенсионирал и си беше закупил китна къщичка в покрайнините на селото, но хората бързо го опознаха и често се скупчваха в селския хоримак да слушат сладките му приказки. Дълги години бил работил като експерт в NASA и като започнел да разказва за чудни светове и галактики, където изобщо нямало рубладжийски псета, другите кучетата не били овълчени, а герои като Вълчо и Лиска търкали наровете по затворите, хората го слушали в захлас. Хоримакчията оставял вратата отворена за посетители до ранни зори. Само областният управител престанал да се отбива в хоримака, а като някой доверител му донасял за приказките на другоселеца, той само отговарял: „Да бе знам я аз таа NASA, мил е чиниите в кухнята на NASA, а през почивките е разглеждал комикси та оттам са му и измислените приказки”. Както и да е, изглежда като е миел чиниите в NASA другоселецът станал много наблюдателен и пръв забелязал промяната в походката на Червената Шапчица със синьото капо.
Левото Пусе
Един ден споделил наблюденията си пред насъбралите се в хоримака за походка на Червената Шапчица, преди престъпваща с лявото си краче напред като наподобил звука от червените и пантофки: „Леееее-нин“, Леееее-нин“… а новото и захождане на омутото със сини пантофки дясно краче като „Пууууу-тин“, Пууууу-тин“… Имал познания по английски език и обяснил на хората, че корена на „Леееее“ произлизал от думата „лефт“ което означавало ляво, а натъртването с дясното краче започващо с „Пууууу“ идвало от думата „пуси“, за да подчертае шармантната и фигура. И тогава един зевзек от селото взел, че лепнал прозвище на Червената Щапчица, като матряла от този ден насетне целокупно започнал да я нарича „Левото Пусе“. Дори и децата започнали да и подвикват като я видят да се задава по прашната улица с тъмно-синьото си капо и натъртваща с десния си крак напред: „Левото Пусе! Левото Пусе иде! Вижте я как наперено пристъпва! Миска-писка, червена калинке, защо не си показваш дипломата от Германия, ха-ха...“
Прокурорът
Майтапа си майтап, децата може да си приказват това онова, но Червената Шапчица тези подвиквания ги взела много на сериозно и се оплака от селските деца на влиятелен земляк, издигнал се до баш прокурор в големия град. Той веднага се обадил по телефона на аверите му съдии в родното му село, поразпитал ги кой стои в дъното на цялата работа за подигравките на децата с изгряващата звезда от селото на трите хълма и наредил на глутница подбрани каракачанки да разследват случая. По въпросът за дипломата и предложил да и издаде докторска тапия от който си поиска университет в България, но в Германия също нямал правомощия но тя отказала. Прокурорът се досетил за обходен вариант като прати в Мюнхен някоя агентка от НРС, та вместо да обикаля леглата на другарите в България, да запише маркетинг в „Лудвиг Максимилиан“, с фалшива лична карта и паспорт с нейните данни, и да го завърши вместо нея пустият му университет, дори и с по-късна дата, та да спрат да приказват злите езици. Не минало много време и една вечер хората от селото видели следователи да пристигат с огромните черни джипове, отбили се първо при областния, а след това ги видели да влизат с маски в къщата на другоселеца.
Фак ю
От там комшиите чули блъскането на вратата, някаква гълчава, другоселеца попитал "Имате ли заповед?", като отговор се чуло заплашително ръмжена, а след това силно извикал "Като нямате заповед, напуснете дома ми!", ръмженето се засилило, а последните думи на другоселеца били нещо като „фак ю“ или като "фък иу", което било заглушено от задавеното ръмжене на каракачанките, чул се шум като че ли от разместване на мебели и падащи столове, извисило се жаловито квичене на каракачанка, придружено от "фак ю", а след това ожесточено ръмжене на каракачанките и смръзяващи кръвта гърлени звуци, като че от задушаване. Каракачнките напуснали къщата, като подкрепяли един от другарите си под мишниците, маската била свалена а лицето обляно в кръв, носели също продълговат найлонов чувал, изглежда доста тежък защото две яки каракачанки го носели под мускулестите си лапи, захвърлили го в единия джип и забързано отпрашили по пътя за големия град. Другоселецът нямал наоколо роднини, а децата му живеели в чужбина и от тогава никой повече не го чул нито пък видял, защото спрял да посещава хоримака. [продължението в минало объркано време следва]
Сурвакар