![Picture](/uploads/8/3/2/7/8327443/4377622_orig.jpg)
Диамантите набързо се разпределяха в банковите сметки/трезори в чужбина по старшинство, като Андрей Луканов прибираше лъвския пай, след него Огнян Дойнов, Александър Лилов и едва на четвърто място идваше ред да се понапълни банковата сметчица в Швейцария на 'човека от народа', другаря Тодор Живков. Агентите на КДС прибираха тлъсти комисионни, малка част от парите от износа влизаха обратно в страната, за да подхранват червените оргии и да се поддържа 'лайфстайла' на другарите и семействата им, които прекарваха по-голямата част от годината в страните от загнилия капитализъм и децата им там предпочитаха да се изучават, но огромната част от диамантите и парите се загубваше някъде по пътя. Документи не се водеха, всички сделки се извършваха на четири очи, за да се избегнела ембарговата бариера и да не се компрометирали строго секретните операции на тайните служби запотили мищци за благото на Родината, като не се пояснява за чия Родина става въпрос. Агентите на КДС се клеха за вярна служба към "Партията и СССР", та човек може сам да си отговори най кой бог се молеха агентурните мутри в България. Имаше един стар виц по този въпрос за българските разузнавачи: Плюскат и поркат до забрава на българската държавна софра, а ходят да ги шибат началниците им в Русия. Мед им капе от устата на ченгетата от българските служби за репресия на масите като произнасят думите "СССР" и "Русия", преди и сега.
Охраната
Поради причината, че след 1989 г. преходниците отбиха Тато от оргиите на прехода, готвачите бяха заменени и почти не се сервираха традиционните български ястия. Масите вече на бяха надписани, червените покривки бяха заменени със сини, а вместо портретите на вождовете от прехода към комунизъма бяха окачени огромно плоски екрани, от които се изреждаха последните клипове с чалгите на Славена, Азис, Галена, Камелия, Десислава и други щедри дарителки на плът. Обикновено преди още гостите да започнат да пристигат, луксозните Линкълни докарваха някой от най-високо ръкоположените от преходниците попове за да осветят трапезата на видните гости. Охраната се засилваше, дори нямаше място за големите им черни джипове в паркинга зад банкетната зала, та се налагаше да ги паркират на средата на пътя, също и да блокират задните улици от евентуални антинародни деятелности на матряла. Разполагаха се двойки снайперисти по покривите на съседните зали, а някои от по-слабичките охранители и охранителки нахлузваха оръфани дрехи и назабележимо се смесваха с насъбралия се пред входа матрял.
Омарите
Троянската ракия беше заменена с първокласна текила от мексиканско агаве, жените обикновено обръщаха по едно две питиета "Секс он дъ бийч" и "Дизароно Ориджинале", а гозбите се сервираха в изящна посуда специално поръчана за оргията от "Мисака". Порцелана на "Мисака" се оказа най-безопасен за гостите, кото не се пръскал на малки остри парчета при удар, защото след като изпразваха всяка чиния или чаша, гостите с отмерен замах я разбиваха на специално отредената за това стена, а оргаджиите вкупом викаха "Оп-паа-ааа" и "Бравоо-ооо". Вместо шкембето и другите традиционни на Балканите супи, вече се сервираха фиш чаудър и френч анион суп, шопската беше заменена със сизар салад, ордьоврите се състояха от пушена сьомга, хайвер Алмас от иранска белуга и богато разнообразие от екзотични миди, които току що отворени с нетърпение очакваха да потънат в устана на щастливеца, като оргаджиите настоявали за миди с марката "PEI". Ястията бяха невиждани по нашите географски ширини вкусотии, като някои се ядяха с клечки, нещо като среден размер дървени шишове за плетене, а други направо с ръце. Преобладаващите ястия бяха морски дарове, които гостите преглъщаха с помоща на ризлинг от бутилки "Егон Муллер-Шварцоф", като наблягаха на тепсиите с шримпове, наредени като огърлици от зачервени мечешки нокти върху постилка с лед, но най-много налитаха на кофите с червени омари и раци, като лакомо се нахвърляха върху тях, докато не можеха да поглъщат повече. Разкъсваха дългите крайници с голи ръце, а понякога си помагаха със специални сребърни клещички и малки шишчета за да измъкнат скрило се в дълбините на черупката вкусно парченце месце. Като за десерт често сервираха сладолед на "Три Туинс Айс Криим" приготвен с лед от изчезващият ледник на Килиманджаро, а на твърдото шампанско с вече промененото име "Руское Игристое", беше отдадена заслужена почивка, и в кристалните чаши поръбени със ситни диаманти вече се изливаше приятно гаделичкащото езика на познавачите "Дом Периньон" в бутилки от бяло злато. Баницата с късметчета беше единствената традиция която преходниците спазваха, като късметчетата бяха "посолство, консулство, представителство, ООН, ЮНЕСКО и образование на Запад" се запазиха, като се добави "еврокомисар" и "народен представител", късметчетата бяха по-специфични "завод", "банка", "700000 декара в Родопите", "земи по Черноморието", "планински курорти", "морски курорти", "автобусни линии", "безлихвени и невъзвращаеми кредити за милиони", "тлъста взятка от еврофондовете", и т.н. а за присъстващите митрополити и патриарси се раздаваше отделна малка баничка с късметчета с по-дребни наградки като "Ролекси", "Линкълни", "БеЕмВе-та", "яхти", "частни вили около Атонския Манастир" и разбира се "комисиони от продажбите на манастирските имоти". Гостите бяха нетърпеливи и често се наблюдаваха боричкания около баницата въпреки, че за всеки беше предвидено късметче.
Бюджетът
Имаше и закоравели привърженици на традиционната балканска кухня, като банкянският нощен пазач на Тодор Живков, бодигард му викат по ново му, също комсомолската активистка Червената Шапчица и някои други традиционалисти, които продължаваха да си лапат кюфтаците и да опъват траянската ракия, но те се брояха на пръсти както се казва. Някои от VIP гостите дори се изхитриха и започнаха да прилагат стар римски обичай, и да повръщат съдържанието на стомаха си след като го препълнят, завръщаха се от тоалетните с румени и освежени лица и отново сядаха до другарите си на масата, като с още по-голямо настървение започваха да разчупват дългите зачервени крайници на обитателите от далечните морета и океани. Организаторите на оргиите постоянно се оплакваха от бюджетен дефицит и непрекъснато съответните държавни органи се налагаше спешно да им отпускат все по-големи средства, но тъй като в крайна сметка целокупният матрял покриваше масрафа, на никой от пируващите не му правеше впечатление. Дори в един момент се наложи да фалира най-голямата банка в страната, "Банка Номер Едно", където се съхраняваше по-голямата част от държавните пари в България, защото се оказа, че организаторите на оргиите по-бързо смогваха да я изпразват, отколкото матряла успяваше да я зареди с пари, а и много преходници си топяха залъците в ресорите на банката за да посещават оргии в чужбина. Матряла изчакващ пред банкетните зали края на поредната оргия на прехода, единствено чуваше оглушителните звуци на чалгата и окуражителните подвиквания към засукана чалгаджийка, вероятно навряла запотеното си дупе в лицето на важен другар, "Дай му ма-а-а!", честите възгласи "На здраве на компанията-а-а-а..." и "Дай на душата-а-а-а-а...", а след периодичния шум от счупени чинии, пируващите задружно се провиквали "О-пп-па-а-а-а-а...".
Оскарите
Не след дълго върволици от огромни, лъскави лимузини започваха да пристигат, а матряла с уморени погледи наблюдаваше шествието от пристигащите специални гости, пременени с изящни рокли и костщми от световно известни дизайнери, също като при започване на наградите за „Оскарите“, но само дето не пробляскваха светкавици, защото снимките пред входа на банкетните зали не бяха разрешени. Наметнатите с лъскави кожуси и ухаещи на скъпи парфюми роднините, другарите и другарките на кумчо Вълчо и кума Лиска, нетърпеливо изчакваха каракачанското куче-шофьор да отвори вратата на лимузината, и с добре оттренирана, феерична стъпка се устремяваха към входа на банкетната зала, обикновено пристъпващи по двойки или по тройки, задълбочили се както винаги в изключително важни за народното благоденствие разговори, като дори не забелязваха изпиващата ги с жаден поглед дрипава стена от тълпата зад веригите.
Матрялът
При всяка червена оргия матрялът незабележимо чакаше пред входа, пристъпваше от крак на крак и дори в мразовитите, дъждовни и горещи нощи търпеливо изчакваше края на оргията, като се надяваше да се впусне и пръв да грабне случайно изпусната торбичка от напускащите с храна за вкъщи, поуморени от Виенските валсове високопоставени гости. Понякога някой от напускащи, с клатушкаща походка доближаваше до синджирите зад които се бе скупчил матряла и благородно подхвърляше торбичка с храна към протегналите в тъмнината ръце. Отнякъде, макар че беше стого забранено по време на оргиите да се правят снимки, просветваше светкавица и на първа страница в сутрешните вестници се появяваше снимката с подхвърлената торбичка и гората от протегнати ръце, а широко усмихнатият благородник на прехода, торбичко-дарител, изведнъж ставаше любимец на матряла, поне така ни убеждаваше платената армия словослагатели на преходницитe. [продължението в минало объркано време следва]
Сурвакар