Измършавелият матрял, привлечен от миризмите на вкусните гозби излизащи през комините на банкетните зали, по своеобразен начин също участваше в оргиите. Преди всяка оргия, дори без да е уведомен, матряла подушваше миризмата, оставяше старите си родители да го чакат за вечеря в студените панелки, деца почти нямали, и се спускаше по тротоарите неканен и нежелан. Мълчаливо и без да се бута матряла се нареждаше зад преградените с дебели стоманени вериги входни пътечки водещи към залите, застлани с разкошни червени персийски килими от най-високо качество. Червените килимчета бяха на мода преди и в началото на прехода, но вече бяха започнали да постилат сини килими, вероятно червената боя в Персия се беше попривършила и ползуваха синя. Понякога застилаха килимчета и с други цветове от цветовете на дъгата, но синьото преобладаваше и стана нещо като най-новата мода на рубладжийските псета.
Правешката кавърма
Преди прехода да започне, на оргиите от времето на пътя по комунизма се сервираха традиционни български ястия, защото Първият държеше да остане в историята като народен човек. Готвачите предлагаха предимно таратор, шкембе и боб чорба от супите, като се сервираха в купички и чинийки от първокласен порцелан на Каолин, гостите преди това с отмерени глътки отпиваха троянска сливова, а жените свенливо накусваха от миниатюрните чашки вишновка, с вилиците от неръждаема стомана боцкаха сухите мезета и гонеха маслинките по върха на заснежената от пиринско овче сиренце шопска салатка. После идваше редът на кюфтета, кебапчета, мешена скара с кърначета, татарското кюфте, пилешки дреболийки и телешки език, агнешко с ориз, а най-популярната гозба беше правешката кавърма. За десерт сервираха крем карамел и мелба ц червено чадърче, а Първият грижовно обикаляше масите за да подканва гостите: "Айде, айде, похапвайте, че като ви гледам от тези чести командировки в чужбина съвсем ви е изтънел врато. Хааа-хааа. Отпийте от винцето и по живо по здраво у дома да се плодите като зайците.", а винцето му било личен подарък от председателя на А-Пе-Ка-то в Правец, където в най-затънтеното кюше на дълбоката изба държал специалната си винена селекция за Първия.
Масите за гости
Масите за гостите били застлани с червени покривки и едро надписани табелки обозначавали кой къде да седне. За всеки окръжен град се падала по една огромна кръгла маса. По средата на банкетната зала до стената, точно срещу входната врата, били разположени масивни дъбови маси без надписани табелки. Точно по средата на стената били окачени портретите на Маркс, Енгелс и Ленин по средата, а от едната страна, под портрета на Георги Димитров се намирала масата на правешкия Първенец. От другата страна на портретната тройка в центъра се намирала масата на руския посланик, съответно със съветско или с руско флагче по средата, а над него бил окачен портрет на Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, а като се задал Горбачов портрета му на стената бил огромен. До тях от двете им страни следвали портретите на членовете на Политбюро на ЦК на БКП, като всяка знатна фамилия заемала полагащото и се място. Най-накрая от едната страна била масата на Добри Джуров накичен с лъскави дрънкулки като новогодишна елха, прислужника му Наско Семерджиев, също накичен, но по-скромно, шефовете на МВР, КДС и разузнавтелните служби, а от другата страна били настанени поодъртелите мандраджии от шумкарските години на отряд "Чавдар" и другите терористични банди на СССР, като на тях вместо пити с кашкавал им сервирали топли кашкавалки, без кора, да да могат по-лесно да ги дъвчат.
Палячовците
Телохранителите били разположени по края на залата, до червените завеси, а движението в четири околни квартала било блокирано и се проверявал всеки минувач. Било задължително всеки да носи със себе си лична карта, без която веднага го откарвали на разпит в милиционерското управление. Периодично специални микробуси докарвали танцови трупи, фолклорни и пионерски състави, като между тях пристигали бели волги с придворните примадони Невена Коканова, Лили Иванова и Данчето Христова, като Данчето била от най-предпочитаните не само защото била българскаста метреса на камарад Фидел Кастро и го забавлявала при обиколките му в България, но като го посещавала в Куба понаучила някоя и друга от тамошните песни на Острова на Свободата, препасан надлъж и нашир с телени заграждения за "враговете на революцията". Идвали и палячовците на Тато като Радой Ралин, Тошко Колев, Коста Цонев, Григор Вачков, Петър Слабаков, които след като изпълнели номера си тихичко присядали на масата до шефовете от КДС за инструктаж. Навъртали се олимпийските, световните и републиканските шампиони на България накичени с медали, от тежките спортове били настанявани близо до Първия, защото Тато най-много разчитал да го пазят започнели острия завой по пътя към прехода, като вече били започнали да им поверяват мутрашките групировки, като за кръстници се поставяли пенсионирани или малко преди пенсия, доказали уменията си по изпиране на държавна пара висши офицери от КДС, за да има приемственост.
Советское Игристое
В края на поредната оргия по пътя на комунизъма задължително се сервираше баница с късметчета, не беше задължително да се празнува Нова Година, за 9-ти Май, за 9-ти Септемри, и по всяко време на годината баницата с късметчетата се очакваше с голям интерес от гостите. Късметчетата бяха "посолство", "консулство", "външен представител", "представите в ООН", "назначение в ЮНЕСКО", "образование в Загнилия Запад" (в по-ранните години в СССР), "избраник от Знаме на Мира", "нова Волга", "апартамент в жилищните кооперации за отбрани другари", и т.н. като "Олимпийски комитет" се падаше само на зетя на Първия, а вагоните с кожуси се падаха на Пеко Таковия син Янчо, за Владко Живков имаше специални късметче с имоти в Швейцарските Алпи, за Людмила Живкова се падаше да залива българската история с тракийски измислици, а тя беше завършила в Оксфорд, от където са най-големите фалшификатори по история в световен мащаб, по-големи дори от пан-славистките мошеници от Русия/СССР. След десерта се надигаха чашите от чешки кристал пъни с пенливо "Советское Игристое", а когато прословутата му смеховка започваше да се извисява над звуците от кръшната ръченица, това сигнализираше края на пиршеството.
Станка Шопова
"Хаааа-хаааа-хаааа-хааа..." зазвънтяваше гласът на Първия и гостите, на групички според окръзите в страната, започваха да се отправят към подгретите купета на черните си волги, като не забравяха де се поклонят пред небрежно протегнатата ръка на вожда. Преди тях обаче напускаше руският посланик, обикновено му прилошаваше и към средата на оргията се налагаше двама яки телохранителя, да го изнесат, а докато го носеха през залата, всички ставаха на крака, униформените се изпъваха като струни и отдаваха чест, въпреки че туловището на посланика не издаваше признаци на живот, а Живков подтичваше като пърле пред майка усложливо да отвори вратата и да придружи скъпия гост до черната чайка. "Досвидание" достолепно произнасяше той, и стоеше мирно, като продължаваше да помахва с ръка дори и след като колата на пияния като пън посланик се скрие зад кюшето. Със същотото "Досвидание" изпращаше и останалите гости, но този път гласът му завучеше бащински, като пощипваше бузките на по-закръгленките комсомолки за изпроводяк, само когато Станка Шопова не присъстваше на оргиите, а тя все по-често се налагаше да отсъства защото придружаваше високопоставени московски богатири да си избират имоти на първа линия по Българското Черноморие.
Дунавското хоро
Окестърът засвирваше традиционното "Дунавско хоро" и не преставаше да го повтаря докато и последният телохранител не напусне банкетната зала. Това хоро се оказало решаващо за напъпилите преходници, за да се заселят със семействата си във Виена, та да слушат виенските валсове по отблизо, а и банковте им сметки се оказали там и им ило по-удобно за да не бият път да броят преводите постъпващи от всички краища на България, защото имало дни ч които получавали по няколко превода и то в милиони. Държавният бюджет за гуляите винаги стигаше, защото ако се появиха някакви недостатъци за банкетите, просто се засилваше износа на агнета, а на матряла се даваха да яде цитрусови плодове само като се зададе Нова Година, та та им донесе щедрият Дядо Мраз с червената рубашка подаръци за децата, тогава другарите не празнуваха Коледа, но като отстраниха диктатора Живков се нареждаха пъри заедно със семействата си на литургиит, а в края на литургията изслушваха изповедта на метрополитите или патриарха. Все по-често обаче се налагаше да се увеличи добива на уран, българските фармацевтични предприятия удвояваха синтетичните наркотици, а военните заводи бълваха все по-големи количества оръжие за другарите интернационалисти, опитващи да се измъкнат пролетариата от лапите на загнилия капитализъм и да го поведат по пътя на комунизъма и често заплащаха оръжейните доставки с едри диаманти. [продължението в минало объркано време следва]
Сурвакар